Строителството и природата
Строителната дейност е сред най-значимите човешки дейности по отношение на въздействието върху природната среда. Изкопите нарушават почвената структура, генерират прах и шум, изменят водния режим и могат да замърсят почвата и водите. Управлението на строителни отпадъци е глобален проблем – строителството и събарянето генерират около 35% от всички отпадъци в ЕС.
Същевременно строителството е абсолютно необходимо за развитието на обществото. Целта не е да спрем строенето, а да го правим отговорно – с минимално въздействие върху природата и максимално ефективно използване на ресурсите.
Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС)
За значими строителни обекти (магистрали, промишлени паркове, добив на суровини) законодателството изисква задължителна ОВОС. Процедурата включва: описание на инвестиционното предложение, оценка на въздействието върху почвата, водите, атмосферата, биологичното разнообразие и ландшафта, предлагане на мерки за намаляване на въздействието и обществено обсъждане.
ОВОС не е административна формалност – тя е реален инструмент за вземане на информирано решение. Правилно проведена, тя може да доведе до промяна на трасето или технологията на изпълнение, спестявайки значителни екологични щети.
Въздействие на изкопите върху почвата
Изкопите нарушават почвата необратимо в краткосрочен план. Основните въздействия включват:
- Унищожаване на хумусния слой – горният, богат на органика слой е резултат от хилядолетия почвообразуване. При строителство той трябва задължително да се събере разделно и да се използва при рекултивацията.
- Уплътняване на почвата – тежката строителна техника уплътнява почвата около работната зона, нарушавайки аерацията и проводимостта за вода.
- Замърсяване с горива и масла – течове от строителна техника могат да замърсят почвата с нефтопродукти. Задължително е строителната техника да е в добро техническо състояние и да има план за действие при разлив.
- Ерозия – оголената почва на строителната площадка е изключително уязвима на водна и вятърна ерозия. Временните мерки (сламени бали, утайни прегради, временно засяване) намаляват значително ерозионните загуби.
Въздействие върху водите
Строителните работи могат да въздействат на повърхностните и подземните води по няколко начина:
- Замърсяване на повърхностните води – отмитата от дъжд циментова суспензия, нефтопродукти или финни частици могат да попаднат в близки водни тела, нарушавайки екосистемата
- Промяна на подземния воден режим – дълбоките котловани и дренажните системи снижават нивото на подпочвените води в района, което може да засегне съседни сгради (слягане на фундаменти) и растителност
- Замърсяване на подземните води – при замърсена почва или при аварии, замърсители могат да проникнат в подземните водоносни хоризонти
Задължителни мерки: утайни прегради на изходните точки от площадката, контейнери за изкопаване на замърсена почва, и редовен мониторинг на водите при значими обекти.
Управление на строителните отпадъци
Строителните отпадъци са разнородна смес от бетон, тухли, метал, дърво, пластмаси, стъкло и почва. Европейската рамка за отпадъци изисква „йерархия на отпадъците": предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и, като последна опция – депониране.
Изкопаната почва
Изкопаната почва (excavated soil) е най-масовият „отпадък" при строителните работи. Чистата, незамърсена почва не е отпадък – тя е ресурс. Може да се използва за изграждане на насипи, за рекултивация на кариери, за озеленяване. За повторното й използване е необходим т.нар. „почвен паспорт", удостоверяващ качеството й. Замърсената почва трябва да се третира или депонира в специализирани съоръжения.
Строителни материали
Бетонните отпадъци могат да се натрошат и използват като основа (recycled concrete aggregate – RCA). Тухлите, керамиката и стъклото също се рециклират. Металните отпадъци имат висока вторична стойност. Дървените отпадъци могат да се използват за биомаса. Само смесените, замърсени или опасни отпадъци трябва да се депонират.
Шум и вибрации при строителство
Строителният шум е сериозен проблем в урбанизирани райони. Нормативно в България допустимите нива на шум при строителство са 75 dB(A) денем и 65 dB(A) нощем. Мерките за намаляване на шума включват: избор на по-тихи технологии и машини, поставяне на акустични прегради, ограничаване на работното време и редовна поддръжка на техниката.
Вибрациите от строителна техника (компактори, хидравлични чукове, шпунтозабиване) могат да засегнат съседни сгради, особено по-стари и с плитки фундаменти. Предварителен вибрационен мониторинг на съседните конструкции и установяване на гранични стойности е добра практика при всеки обект в населено място.
Рекултивация след строителство
Рекултивацията е задължителна при всяко строителство – възстановяване на нарушения терен до приемливо или подобрено състояние. Тя включва: нанасяне на предварително събрания хумусен слой, засяване с тревни смески, засаждане на дървета и храсти, изграждане на дренажни системи за контрол на ерозията, и мониторинг на резултата. При кариери и мини рекултивацията може да продължи десетилетия след края на добива.
Зелено строителство и бъдещето
Зеленото строителство (Green Building) е комплексен подход, целящ минимизиране на въздействието върху природата при максимален строителен резултат. Сертификационните системи LEED, BREEAM и DGNB оценяват сградите по критерии като енергийна ефективност, използване на рециклирани материали, управление на водите, качество на вътрешната среда и въздействие при строителство и разрушаване. В България интересът към зелено строителство нараства, особено при офис и търговски площи за международни наематели.
Бъдещето е в кръговата икономика в строителството – сгради, проектирани от самото начало с оглед на лесно разглобяване и повторно използване на материалите. Това е революция, която тепърва предстои.
Заключение
Строителството и природата не са непременно врагове. Отговорното строителство – с ОВОС, правилно управление на отпадъците, контрол на шума и рекултивация – може да постигне необходимото развитие при минимален екологичен отпечатък. Всеки строителен специалист носи лична отговорност за начина, по който се отнася с природата на своя обект.