Видове покриви
Покривите се класифицират основно по наклона: плоски (наклон под 5°), ниско наклонени (5–15°) и скатни (над 15°). Всяка категория има специфична хидроизолационна система и специфични дренажни решения. В урбанизираната среда на съвременните многоетажни сгради преобладават плоските покриви. При еднофамилните къщи – скатните покриви са традиционни в България.
Плоски покриви – системи и конструкция
Топъл покрив (Warm Roof)
При „топлия" покрив топлоизолацията е поставена над носещата конструкция, под хидроизолационното покритие. Стандартният пакет отдолу нагоре е: носеща ж.б. плоча, пароспирателен слой, топлоизолация (EPS, XPS или минерална вата), хидроизолационна мембрана, защитен балластен слой или покритие. Пароспирателят предпазва топлоизолацията от овлажняване откъм вътрешността на сградата – при липса водните пари кондензират в изолацията, компрометирайки я.
Обърнат покрив (Inverted Roof)
При обърнатия покрив хидроизолационното покритие е поставено ВЪРХУ носещата конструкция, а топлоизолацията – ВЪРХУ хидроизолацията. Резултатът: хидроизолацията е защитена от температурни крайности и механични щети. Задължителна е водоустойчива топлоизолация (XPS), тъй като е изложена на вода. Популярен при тераси и при покриви с балласт или зелен покрив.
Достъпен покрив (Terrace Roof)
При достъпния покрив над хидроизолационната система се полага твърдо покритие за ходене – керамични плочи, гранитогрес, дървен декинг. Хидроизолацията трябва да е особено надеждна – ремонтите при запазена покривка са изключително трудни. Дренажната система трябва да отвежда водата бързо и ефективно.
Хидроизолационни мембрани за покриви
Битумни мембрани
SBS (каучуково) и APP (пластомерни) битумни мембрани са стандарт при плоски покриви в България. Полагат се чрез наплавяне с газова горелка на два слоя с изместени фуги. За покриви задължително горният слой е с UV-устойчива посипка (шисти, пясък) или с алуминиево покритие. Горният слой е защитен от ултравиолет – без UV защита битумът се разпуква след 5–7 години. При правилно изпълнение – живот 25–30 години.
PVC мембрани
PVC мембраните (Sikaplan, Sarnafil, Protan) са едноплатни системи с дебелина 1,2–2,0 мм. Полагат се механично (прикрепени с дюбели) или чрез залепване. Фугите се заваряват с горещ въздух – изключително надеждна запечатаност. PVC мембраните са леки, гъвкави и трайни (40+ години при правилна поддръжка), но имат по-висока начална цена. Идеални при покриви с много детайли и при реконструкции.
TPO мембрани
Термопластичният полиолефин (TPO) е алтернатива на PVC – без хлор, с по-добра UV устойчивост и с по-нисък въглероден отпечатък. Бял цвят отразява слънчевата радиация (Cool Roof) – намалява натоварването на климатиците. Полага се и заварява по същия начин като PVC.
EPDM мембрани
Еластомерните EPDM мембрани (синтетичен каучук) са с изключителна еластичност и температурна устойчивост (-45°C до +130°C). Предлагат се в широки ролки (до 15 м), намалявайки броя на фугите. Полагат се чрез залепване с контактно лепило. Широко използвани в Германия и Скандинавия, навлизат и у нас.
Скатни покриви
Скатните покриви отвеждат водата гравитационно по наклона. Традиционните материали за България са: керемиди (керамични, бетонни), ондулин (битумни вълнести листа), ламарина (трапецовидна или стоящ фалц), и шисти. При скатен покрив под финишното покритие задължително се полага диффузна подпокривна мембрана – тя не пропуска вода отгоре, но пропуска водни пари отдолу (осигурява „дишане" на конструкцията).
Ключов детайл при скатния покрив е воронката (улука и тръбата) – тя отвежда водата от покрива далеч от основите. Некачественият монтаж или запушването на улука са сред основните причини за влага в стените и основите.
Зелени покриви
Зеленият покрив е изграден от специфичен „пакет": хидроизолационна мембрана (корозионноустойчива, антикоренова), дренажен елемент (яйцевидни пластмасови плочи или чакъл), филтриращ геотекстил, субстрат (лек, специализиран за зелени покриви) и растителност (сукуленти при екстензивен, тревата и храсти при интензивен зелен покрив). Тежестта на екстензивен зелен покрив е около 80–150 кг/м², на интензивен – до 500–1000 кг/м². Носещата конструкция трябва да е оразмерена за допълнителното натоварване.
Поддръжка на покривите
Покривите изискват редовна поддръжка: почистване на воронките и улуците (минимум 2 пъти годишно – пролет и есен), проверка за повреди след бури, визуална инспекция на мембраната и детайлите (примки, фасонки, преходи), и термална инспекция с инфрачервена камера за установяване на влажни зони (след дъжд). Своевременното отстраняване на малки повреди е многократно по-евтино от пълна реконструкция след протичане.