Йерархия на уличната мрежа
Уличната мрежа се организира йерархично по функция и капацитет. В България нормативната уредба (Наредба № 2/2004 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи) дефинира следната класификация за урбанизирани зони: магистрални улици (Аавтомагистрали и бул.), артериални улици (главни булеварди), събирателни улици, и местни улици (жилищни). Всеки клас има определени изисквания за ширина, скорост, брой ленти и видовете участници.
Напречен профил на градска улица
Напречният профил дефинира разпределението на пространството на улицата между различните ползватели:
- Платно за движение – ленти за МПС (3,0–3,75 м на лента), буферни ленти, велоленти
- Разделителна ивица – медианна (при широки булеварди)
- Паркинг лента – успоредно паркиране (2,0–2,5 м) или ъглово
- Тротоар – минимум 1,5–2,0 м, по-широк при търговски зони
- Техническа ивица – за осветление, знаци, зеленина
- Велоалея – самостоятелна (2,0–2,5 м) или маркирана (1,2–1,5 м)
Планова геометрия
Хоризонтален план
В плана улицата се описва с прави участъци (тангенти) и с хоризонтални криви (кръгови дъги). При скоростно движение кръговите криви се съединяват с преходни криви (клотоиди), осигуряващи постепенна промяна на кривината. Минималните радиуси на завоите зависят от проектната скорост – при V=50 км/ч (градска улица): Rmin ≈ 100–150 м.
Вертикален план (надлъжен профил)
Надлъжните наклони определят откъде и накъде тече водата и как лесно или трудно се движат превозните средства. При градски улици: максимален надлъжен наклон 5–8% (по-малко при улици с трамвай), минимален 0,3–0,5% (за осигуряване на оттока). Вертикалните криви (изпъкнали и вдлъбнати) свързват участъците с различен наклон.
Конструкция на пътното платно при градски условия
Градските улици са с по-сложна конструкция от извъноселищните пътища поради: по-тежкото натоварване от обществения транспорт (автобуси, тролеи, трамваи), необходимостта от достъп до подземни мрежи (честа разкопка), и по-строгите изисквания за повърхностна ровност.
Стандартна конструкция за натоварена градска улица (над 1000 ТЕ/ден): асфалт за износване 4 см + асфалт за свързване 5–6 см + долен асфалтов пласт 7–8 см + трошен камък основен 25–30 см + стабилизиран или уплътнен почвен пласт. При трамвайни линии – специална конструкция с бетонни плочи или с вграждане на рела.
Пешеходни зони
Пешеходните зони (pedestrian precincts, pedestrianized streets) изключват или силно ограничават автомобилния трафик. Ключови проектни решения: настилки – естествен камък (гранит, варовик), бетонни плочи или специална бетонна тапа – трайна, естетична и лесно подменяема при разкопки; мобилни елементи – пейки, фонтани, велодрени; достъп за доставки и аварийни служби – задължително в ограничени часове; и управление на водния отток – пропусклива настилка или дренажни линии.
Велосипедна инфраструктура
Градската велосипедна инфраструктура изисква последователност и свързаност. Основните елементи: велоленти (маркировка на пътното платно, без физически разграничение – по-евтини), велоалеи (физически отделени с бордюр или с паркинг лента – по-безопасни), велопаркинги (задължителни при дестинации) и сигнализация (велосемафори, приоритет при кръстовища). При проектиране на нови улици велоинфраструктурата трябва да е интегрирана, не добавяна накрая.
Кръстовища – критичните точки
Кръстовищата са местата с най-висок риск от пътнотранспортни произшествия. Основните решения:
- Светофарни кръстовища – при по-натоварени улици, програмирани за оптимален трафик
- Кръгови кръстовища (Roundabouts) – при по-равни потоци, без светофар, по-малко тежки инциденти
- Приоритетни кръстовища – с предимство, знаци СТОП или ДАЙТЕ ПРЕДИМСТВО
- Пешеходни пресечки – повдигнати, светофарно регулирани или необозначени при малко натоварени улици
Подземна инфраструктура – координацията е ключова
Под всяка градска улица преминава сложна мрежа от подземни мрежи: водопровод, канализация, топлопреносна мрежа, газопровод, ел. кабели, телефонни кабели, оптика. При ново проектиране задължително е: разпределяне на коридори за всяка мрежа (без застъпване), минимални разстояния между различните видове мрежи (по специализирани наредби), и обединени канали (кабелни канали, технически тунели) за мрежи, изискващи честа поддръжка. Добре организираните подземни инфраструктури намаляват многократно броя на разкопките.
Проектиране на площади
Площадите са публичните „хола" на града – пространства за събиране, пазари, събития и отдих. При проектирането им: пропорциите (ширина:дължина 1:1 до 1:3 е оптималното), граничните сгради (определят характера), настилките (трайни, естетични, достъпни), зелените елементи (дървета, тревни площи), водата (фонтани, басейни), и подземните паркинги (при централни площади с недостиг на паркиране).
Достъпна среда
По Наредбата за достъпна среда за хората с увреждания всички улици, тротоари и площади трябва да имат: скосени бордюри при пресечки (максимум 2 см над нивото на платното), тактилни ленти за зрително затруднени, достатъчна ширина на тротоара (минимум 1,5 м за разминаване), и съпоставими нива при рампи и стъпала. Достъпната среда не е опция – тя е законово изискване и морален ангажимент.