Основни принципи на покривния дренаж
Всеки покрив трябва да отвежда ефективно дъждовните води – без задържане. Стоящата вода на покрива натоварва конструкцията, ускорява деградацията на хидроизолацията и при замразяване разширява пукнатините. Основните принципи на покривния дренаж са: правилен наклон на покривната повърхност, достатъчен брой и размер на воронките/улуците, и добре проектирана отводнителна тръбна мрежа.
Хидравличното оразмеряване се базира на: площта на покрива (A, м²), коефициента на отичане (ψ ≈ 0,9–1,0 за покриви), интензивността на проектния дъжд (r, л/(с·м²)) и необходимия дренажен капацитет Q = ψ · r · A. Проектният дъжд за покривен дренаж в България е обикновено с период на повторяемост 1–2 години (интензивност около 0,02–0,03 л/(с·м²)).
Наклон на покривната повърхност
Всеки „плосък" покрив всъщност трябва да има минимален наклон за отичане на водата. Минималният наклон към воронките е:
- Битумни мембрани – минимум 0,5–1% (1:100 до 1:200)
- PVC/TPO мембрани – минимум 0,5%
- Зелени покриви – минимум 0,5–1%
- Достъпни тераси – минимум 1–1,5%
При по-голям наклон е необходимо по-малко внимание при воронките. При минимален наклон – позиционирането на воронките е критично. Нерядко при стара и деформирана конструкция водата застоява поради обратен наклон – решението е добавяне на накрайни (overflow) воронки.
Видове покривни воронки
Вградени воронки (Roof Drains)
Стандартните вградени воронки се монтират директно в тялото на хидроизолацията, свързани с вертикален тръбопровод (drain pipe) в конструкцията. Основните компоненти: чашка (приемна чашка с решетка против листа и отломки), тялото на воронката (с фланец за свързване с мембраната или с битумен нашиб), и изходна тръба. Материали: PVC, PP, чугун (при по-тежки изисквания).
Разстоянието между воронките зависи от наклона и площта – при равномерно разпределение обикновено 10–20 м. При малки покриви – минимум 2 воронки (за резервираност при запушване на едната). Всяка воронка трябва да е достъпна за почистване.
Аварийни (Overflow) воронки
Аварийните воронки са задължителни при всеки плосък покрив над жилищни и обществени сгради. Те са позиционирани на 50–100 мм над нивото на основните воронки. При запушване на основните воронки аварийните се активират и предотвратяват преливането на водата в сградата. При добро проектиране аварийните воронки излизат видимо върху фасадата – при преливане това е визуален сигнал за проблем с основните.
Сифонни (Безнапорни) системи
Сифонните системи (siphonic drainage) работят при напълнени тръби под налягане, а не при гравитационен поток. Специалните воронки не позволяват навлизане на въздух в тръбопровода – при запълване на тръбата с вода се създава сифонен ефект, позволяващ транспортиране на вода с много по-малки диаметри и при минимален наклон (практически нулев наклон на хоризонталните тръби). Предимства: по-малко тръби, по-малки диаметри, по-малко интервенции в конструкцията. При промишлени халета с голяма покривна площ – сифонните системи са стандарт.
Улуци при скатни покриви
Скатните покриви събират водата в хоризонтален улук (ринна) по краищата. Улуците трябва да имат наклон 0,5–1% към водосточните тръби. Стандартни материали: поцинкована ламарина (трайна, традиционна), алуминий (лек, без корозия), PVC (евтин, лесен монтаж, но по-малко траен), мед и титан (висококачествени решения за исторически сгради). Размерът на улука се определя от площта на покривния водосбор – при по-голяма площ – по-широк улук и по-голяма водосточна тръба.
Водосточни тръби
Вертикалните водосточни тръби отвеждат водата от улуците до нивото на терена. Типично разстояние между тръбите – 8–15 м при жилищни сгради. Диаметрите са 75–150 мм в зависимост от площта. Материали – същите като улуците. Тръбите трябва да завършват: в директна връзка с дъждовната канализация или в отводнителен чакъл/улей с отпадане от сградата (на минимум 1,0–1,5 м). Никога да не завършват директно над земя без отводнение – водата подкопава основите.
Поддръжка на покривния дренаж
Пренебрегваната поддръжка е основната причина за проблеми с покривния дренаж. Задължителните дейности включват:
- Почистване на решетките и воронките – минимум 2 пъти годишно (пролет и есен)
- Почистване на улуците от листа и утайки
- Проверка на вертикалните тръби за запушване и увреждания
- Тест с маркуч след зимния сезон – проверка на цялата система
- Проверка на връзките между воронките и хидроизолацията при годишната инспекция на покрива
При многоетажни сгради – запушена воронка може за часове да предизвика значителна задръстена вода (при силен дъжд), натоварваща покрива с 50–100 кг/м² (5–10 см вода). При покрив, оразмерен само за снегово натоварване, това може да е критично.
Покривен дренаж при зелени покриви
Зелените покриви (green roofs) изискват специализиран дренажен подход. Субстратът задържа значителна водна маса при дъжд – намалявайки пиковия отток. Но системата трябва да може да отвежда водата от наситен субстрат при интензивен дъжд. Специализираните дренажни мат-елементи (яйцеви пластмасови плоскости) под субстрата отвеждат водата хоризонтално към воронките. Воронките за зелени покриви имат широка решетка, устойчива на корени.
Нормативни изисквания
В България покривният дренаж трябва да е проектиран по Наредба № 4 за проектиране, изграждане и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания и по стандарт БДС EN 12056-3 – Гравитационни канализационни системи в сградите – покривен дренаж. Стандартът определя хидравличното оразмеряване, изискванията към материалите и монтажа.